Нашият педагогически подход
SciLit не просто преподава критично мислене: създава условия, в които да го преживееш. Ето принципите, подкрепени от изследвания, които стоят зад всеки раздел, игра и анимация.
7
Модули
236
Раздели
139
Интерактивни дейности
18
Анимирани истории
171
Ръководства за фасилитатора
7
Езици
8 принципа, подкрепени от изследвания
Активно учене вместо пасивно възприемане
Учиш, като правиш, а не само като четеш
Програмите за медийна грамотност, които включват практическо участие, са значително по-ефективни от тези, които се съсредоточават само върху анализа. Всеки раздел на SciLit включва поне един активен елемент: игра, решение, размисъл или дебат.
Jeong, Cho & Hwang, 2012 — Meta-analysis, Journal of Communication
Психологическа инокулация
Отслабена доза манипулация изгражда устойчивост
Както ваксините действат, като те излагат на отслабена форма на даден вирус, така и SciLit те излага на отслабени форми на техниките за манипулация. Изпитваш трика, разбираш как действа и изграждаш устойчивост, преди да го срещнеш в реалния свят. Доказано е, че този подход, наречен пребънкинг, намалява податливостта към дезинформация в различни култури.
van der Linden et al., 2017; Roozenbeek & van der Linden, 2019 — Cambridge Social Decision-Making Lab
Цикълът на ученето чрез опит
Преживяване → Размисъл → Концептуализация → Приложение
Всеки раздел следва цикъла на ученето чрез опит на Колб. Първо преживяваш нещо (дейност, трик, казус). После размишляваш върху случилото се. След това го свързваш с по-общ принцип. Накрая мислиш как да го приложиш в собствения си живот.
Kolb & Kolb, 2017 — Experiential Learning Theory
Критично мислене стъпка по стъпка
От припомнянето до създаването, постепенно
Въпросите за обсъждане и дейностите следват таксономията на Блум: от простото припомняне („Какво се случи?“) през анализа („Защо това действа?“) до оценяването и създаването („Как бихте го преработили?“). Така всеки може да се включи в разговора, независимо от началното си ниво.
Anderson & Krathwohl, 2001 — Revised Bloom's Taxonomy
Емоционална безопасност и пространство на доверие
Дискомфортът се очаква, вредата не
Критичното мислене за дезинформацията засяга убеждения, идентичност и личен опит. SciLit използва модела „brave space“, който на платформата наричаме пространство на доверие: не обещаваме комфорт, но обещаваме уважение. Всеки модул започва с прозорец, който представя 5 норми, а фасилитаторите имат бележки за емоционалната безопасност за всеки раздел.
Arao & Clemens, 2013 — "From Safe Spaces to Brave Spaces"; SAMHSA Trauma-Informed Principles
Техники, а не убеждения
Показваме как действа манипулацията, а не какво да мислиш
SciLit никога не ти казва в какво да вярваш. Вместо това разкрива техниките, които се използват за манипулация: емоционално рамкиране, селективен подбор на данни (cherry-picking), фалшив баланс, фалшив авторитет, натиск чрез спешност. След като разпознаеш техниката, можеш по-добре да оценяваш твърдения, близки до срещнатите по време на тренировката, независимо от политическата им ориентация. Това вече е много и се поддържа с практика.
Cook, Lewandowsky & Ecker, 2017 — FLICC framework; Bad News Game methodology
Какво? И какво от това? И сега какво?
Структурата на обобщението, която затвърждава наученото
Изследванията постоянно показват, че истинското учене се случва в обобщението след дейността, а не в самата дейност. В ключовите моменти SciLit използва рефлексивния модел на Бортън: „Какво се случи?“ (описание), „Какво означава това?“ (анализ), „Какво ще направиш различно оттук нататък?“ (пренос).
Borton, 1970 — Reach, Touch and Teach; confirmed by Kolb, Schön, Gibbs
Човешките права като рамка
Дезинформацията не е просто досадна: тя застрашава права
Всеки модул свързва дезинформацията с конкретни човешки права: правото на здраве (антиваксърска дезинформация), правото на образование (псевдонаука), правото на демократично участие (манипулиране на избори) и правото на равенство (дискриминационни разкази). Целта е да разберем защо медийната грамотност е гражданска отговорност.
UDHR Articles 18-19; Council of Europe COMPASS methodology
12 педагогически инструмента
Интерактивни дейности
Изпробвай техниките за манипулация от първо лице чрез игри и симулации
Анимирани истории
Разказвателни презентации, които съчетават изкуство, история и наука
Начално и крайно оценяване
Измери отправната си точка и напредъка си чрез сценарии и въпроси за самооценка
Пространство на доверие
Емоционална подготовка за всеки модул с 5 норми за продуктивен дискомфорт
Емоционални проверки
Кратки паузи, в които назоваваш какво чувстваш след силни открития
Покани за размисъл
Моменти на свободно писане, за да затвърдиш наученото със свои думи
Мостове между разделите
Свързващи преходи, които обединяват идеите и изграждат цялостен разказ
Структурирани обобщения
Какво? И какво от това? И сега какво? Насочен размисъл в ключовите моменти
Карти за ангажимент
Избери едно конкретно действие и обясни защо, за да изградиш увереност, че можеш да действаш
Ръководства за фасилитатора
Ръководства за всеки раздел с въпроси за обсъждане и бележки за безопасност
Панел на фасилитатора
Покани ученици, следи напредъка им, преглеждай завършените обобщения
Сертификат за завършване
PDF/PNG за изтегляне със статистика, титла и сравнение на оценяванията
Основан на доказателства
Педагогическата рамка на SciLit се основава на изследванията на Cambridge Social Decision-Making Lab, учебната програма на ЮНЕСКО за медийна и информационна грамотност, наръчника COMPASS на Съвета на Европа, програмата IREX Learn to Discern и трудовете на Сандер ван дер Линден и Йон Розенбек върху теорията на инокулацията. Що се отнася до преподаването на критично мислене, следим и изследванията в образованието (аргументация, епистемология, метакогниция), за да развиваме съдържанието. Що се отнася до преподаването на критично мислене, следим и изследванията в образованието (аргументация, епистемология, метакогниция), за да развиваме съдържанието. Платформата е разработена от Mythodologie и консорциум от шест европейски организации в рамките на проект Erasmus+ KA220-YOU.
