SciLit

Филтриране на дезинформацията...

Към основното съдържание
Science Literacy for Human Rights
📖

Нашият педагогически подход

SciLit не просто преподава критично мислене: създава условия, в които да го преживееш. Ето принципите, подкрепени от изследвания, които стоят зад всеки раздел, игра и анимация.

📚

7

Модули

📄

236

Раздели

🎮

139

Интерактивни дейности

🎬

18

Анимирани истории

🎓

171

Ръководства за фасилитатора

🌍

7

Езици

8 принципа, подкрепени от изследвания

🧠

Активно учене вместо пасивно възприемане

Учиш, като правиш, а не само като четеш

Програмите за медийна грамотност, които включват практическо участие, са значително по-ефективни от тези, които се съсредоточават само върху анализа. Всеки раздел на SciLit включва поне един активен елемент: игра, решение, размисъл или дебат.

Jeong, Cho & Hwang, 2012 — Meta-analysis, Journal of Communication

🔬

Психологическа инокулация

Отслабена доза манипулация изгражда устойчивост

Както ваксините действат, като те излагат на отслабена форма на даден вирус, така и SciLit те излага на отслабени форми на техниките за манипулация. Изпитваш трика, разбираш как действа и изграждаш устойчивост, преди да го срещнеш в реалния свят. Доказано е, че този подход, наречен пребънкинг, намалява податливостта към дезинформация в различни култури.

van der Linden et al., 2017; Roozenbeek & van der Linden, 2019 — Cambridge Social Decision-Making Lab

🔄

Цикълът на ученето чрез опит

Преживяване → Размисъл → Концептуализация → Приложение

Всеки раздел следва цикъла на ученето чрез опит на Колб. Първо преживяваш нещо (дейност, трик, казус). После размишляваш върху случилото се. След това го свързваш с по-общ принцип. Накрая мислиш как да го приложиш в собствения си живот.

Kolb & Kolb, 2017 — Experiential Learning Theory

📊

Критично мислене стъпка по стъпка

От припомнянето до създаването, постепенно

Въпросите за обсъждане и дейностите следват таксономията на Блум: от простото припомняне („Какво се случи?“) през анализа („Защо това действа?“) до оценяването и създаването („Как бихте го преработили?“). Така всеки може да се включи в разговора, независимо от началното си ниво.

Anderson & Krathwohl, 2001 — Revised Bloom's Taxonomy

🛡️

Емоционална безопасност и пространство на доверие

Дискомфортът се очаква, вредата не

Критичното мислене за дезинформацията засяга убеждения, идентичност и личен опит. SciLit използва модела „brave space“, който на платформата наричаме пространство на доверие: не обещаваме комфорт, но обещаваме уважение. Всеки модул започва с прозорец, който представя 5 норми, а фасилитаторите имат бележки за емоционалната безопасност за всеки раздел.

Arao & Clemens, 2013 — "From Safe Spaces to Brave Spaces"; SAMHSA Trauma-Informed Principles

🤝

Техники, а не убеждения

Показваме как действа манипулацията, а не какво да мислиш

SciLit никога не ти казва в какво да вярваш. Вместо това разкрива техниките, които се използват за манипулация: емоционално рамкиране, селективен подбор на данни (cherry-picking), фалшив баланс, фалшив авторитет, натиск чрез спешност. След като разпознаеш техниката, можеш по-добре да оценяваш твърдения, близки до срещнатите по време на тренировката, независимо от политическата им ориентация. Това вече е много и се поддържа с практика.

Cook, Lewandowsky & Ecker, 2017 — FLICC framework; Bad News Game methodology

💬

Какво? И какво от това? И сега какво?

Структурата на обобщението, която затвърждава наученото

Изследванията постоянно показват, че истинското учене се случва в обобщението след дейността, а не в самата дейност. В ключовите моменти SciLit използва рефлексивния модел на Бортън: „Какво се случи?“ (описание), „Какво означава това?“ (анализ), „Какво ще направиш различно оттук нататък?“ (пренос).

Borton, 1970 — Reach, Touch and Teach; confirmed by Kolb, Schön, Gibbs

⚖️

Човешките права като рамка

Дезинформацията не е просто досадна: тя застрашава права

Всеки модул свързва дезинформацията с конкретни човешки права: правото на здраве (антиваксърска дезинформация), правото на образование (псевдонаука), правото на демократично участие (манипулиране на избори) и правото на равенство (дискриминационни разкази). Целта е да разберем защо медийната грамотност е гражданска отговорност.

UDHR Articles 18-19; Council of Europe COMPASS methodology

12 педагогически инструмента

🎮

Интерактивни дейности

Изпробвай техниките за манипулация от първо лице чрез игри и симулации

🎬

Анимирани истории

Разказвателни презентации, които съчетават изкуство, история и наука

📊

Начално и крайно оценяване

Измери отправната си точка и напредъка си чрез сценарии и въпроси за самооценка

🛡️

Пространство на доверие

Емоционална подготовка за всеки модул с 5 норми за продуктивен дискомфорт

💭

Емоционални проверки

Кратки паузи, в които назоваваш какво чувстваш след силни открития

✍️

Покани за размисъл

Моменти на свободно писане, за да затвърдиш наученото със свои думи

🌉

Мостове между разделите

Свързващи преходи, които обединяват идеите и изграждат цялостен разказ

📋

Структурирани обобщения

Какво? И какво от това? И сега какво? Насочен размисъл в ключовите моменти

🎯

Карти за ангажимент

Избери едно конкретно действие и обясни защо, за да изградиш увереност, че можеш да действаш

🎓

Ръководства за фасилитатора

Ръководства за всеки раздел с въпроси за обсъждане и бележки за безопасност

👥

Панел на фасилитатора

Покани ученици, следи напредъка им, преглеждай завършените обобщения

🏆

Сертификат за завършване

PDF/PNG за изтегляне със статистика, титла и сравнение на оценяванията

Основан на доказателства

Педагогическата рамка на SciLit се основава на изследванията на Cambridge Social Decision-Making Lab, учебната програма на ЮНЕСКО за медийна и информационна грамотност, наръчника COMPASS на Съвета на Европа, програмата IREX Learn to Discern и трудовете на Сандер ван дер Линден и Йон Розенбек върху теорията на инокулацията. Що се отнася до преподаването на критично мислене, следим и изследванията в образованието (аргументация, епистемология, метакогниция), за да развиваме съдържанието. Що се отнася до преподаването на критично мислене, следим и изследванията в образованието (аргументация, епистемология, метакогниция), за да развиваме съдържанието. Платформата е разработена от Mythodologie и консорциум от шест европейски организации в рамките на проект Erasmus+ KA220-YOU.

Европейски проект

Научната грамотност като катализатор на промяната: противодействие на псевдонауката и научната дезинформация във връзка с правата на човека

Партньорство на шест организации от Румъния, Франция, Италия, Унгария, Словения и България.

ASUR
Mythodologie
CICAP
SOYA
Zavod Boter
ECIESC
Co-funded by the European Union

Този проект е съфинансиран от Европейския съюз по програма Еразъм+. Съдържанието отразява единствено мненията на авторите и Европейската комисия и Националната агенция не могат да бъдат държани отговорни за използването на тази информация.

Референция на проекта: 2025-1-RO01-KA220-YOU-000357084