Речник

Нападение срещу човека, който излага аргумента, вместо отговор на самия аргумент.

Акроним за петте най-чести техники, използвани за отричане или изкривяване на научни доказателства: Fake experts (фалшиви експерти), Logical fallacies (логически грешки), Impossible expectations (невъзможни очаквания), Cherry picking (селективен подбор), Conspiracy theories (конспиративни теории).

Набор от правила, по които платформите решават какво съдържание да ти покажат, често оптимизирани за ангажираност.

Организирани кампании, които имитират спонтанни граждански движения, за да изглеждат изфабрикуваните мнения естествени и популярни.

Автоматизирани профили в социалните мрежи, които могат да разпространяват съдържание в голям мащаб, често за усилване на дезинформация.

Фокусиране върху успехите и пренебрегване на провалите, което води до погрешни изводи за причините за успеха.

Изпитване, при което нито участниците, нито изследователите знаят кой получава лечението, за да не може никой от тях да повлияе на резултата.

Невярна информация, създадена умишлено за заблуда.

Създадени с изкуствен интелект медии (видео, аудио, изображения), в които хора сякаш казват или правят неща, които никога не са казали или направили.

Преценяване на вероятността по това колко лесно се сещаме за примери, а не по реалните статистики.

Склонността да приемаме мъгляви, общи описания на личността като отнасящи се точно за нас.

Когато хора с ограничени знания надценяват експертността си, докато експертите подценяват своята.

Прекомерно разчитане на първата срещната информация при вземане на решения.

Колкото по-често сме изложени на дадена информация, толкова по-вероятно е да я приемем за вярна, независимо от точността ѝ.

Среда, в която хората срещат само мнения, подобни на техните, което затвърждава съществуващите убеждения.

Синоним на пребънкинг. Излагане на хората на отслабена версия на манипулативна техника, за да ги „имунизираме“ срещу дезинформацията.

Сензационни заглавия, създадени да привличат кликове.

Мисловни преки пътища, които могат да доведат до грешки в преценката.

Група, която не получава изпитваното лечение; използва се, за да се провери дали други явления или случайността не подвеждат изследването.

Само защото две неща се случват заедно, не означава, че едното причинява другото. Може изобщо да няма връзка.

Грешка в разсъждението, която подкопава логиката на аргумента. Може да звучи убедително, но не доказва тезата.

Вярна информация, споделена с намерение да навреди, често извадена от контекста или чрез разкриване на лични данни.

Способността да анализираш и оценяваш медиите.

Stop (спри), Investigate the source (проучи източника), Find better coverage (потърси други източници), Trace claims (проследи до първоизточника). Бърза техника за проверка.

Невярна информация, разпространявана без намерение за заблуда.

Използване на инструменти за откриване на първоначалния източник и контекст на изображение чрез търсене със самото изображение.

Опровергаване на невярна информация, след като вече се е разпространила. По-малко ефективно от пребънкинга, защото първото впечатление остава.

Използване на мнението на авторитет като доказателство, дори когато той не е експерт по темата.

Превантивна техника, която запознава хората с тактиките на манипулация, преди да срещнат дезинформация, и така изгражда устойчивост.

Тенденцията да търсим информация, която потвърждава това, в което вече вярваме.

Тенденцията да се предпочитат членовете на собствената група (in-group) пред членовете на други групи (out-group).

Оценяване на надеждността на източник на информация.

Процесът на проверка на твърдения чрез справка с надеждни източници, преглед на доказателствата и оценка на контекста.

Информация, особено пристрастна или подвеждаща, използвана за прокарване на политическа кауза или гледна точка.

Представката „псевдо“ идва от гръцки и означава фалшив, така че псевдонауката е буквално фалшива наука. Как така? Тя заема речника и външния вид на науката, но прескача проверката. Истинската наука прави твърдения, които биха могли да се окажат грешни, и после ги проверява; псевдонауката приема всеки резултат за потвърждение.

Начин на представяне на информация чрез избраните думи и това, което се извежда на преден план, който насочва как я четем, без да променя факта.

Проверката, през която минава едно изследване преди публикуване, когато други учени от областта търсят грешки. Тя не гарантира, че изследването е вярно, а само че е било прегледано.

Техника за корекция, която поставя невярно твърдение между две верни твърдения: Истина → Лъжа → Истина. По-ефективна от повтаряне на мита.

Правото да изразяваш мнение без цензура.

Изопачаване на чужд аргумент, за да бъде по-лесно нападнат, вместо отговор на действителната позиция.

Склонността да възприемаме убеждения или поведение, защото много други го правят. „Щом всички го вярват, значи е вярно.“

Отваряне на нови раздели, за да провериш надеждността на източника, преди да четеш съдържанието му в дълбочина.

Човек, който нарочно публикува провокативно съдържание, за да предизвика реакции и да изкриви разговора.

Представяне само на две възможности, когато съществуват повече. „Или си с нас, или си против нас.“

Общ термин за невярно съдържание, представено като новини.

Групи, които създават фалшиви профили, за да разпространяват дезинформация.

Алгоритмично персонализиране, което показва на потребителите съдържание, с което вероятно ще се съгласят, и ограничава досега с различни гледни точки.

Тенденцията да се възприемат членовете на други групи като по-сходни помежду си, отколкото са в действителност. „Всички са еднакви.“

Човешките права, приложени в цифровия свят.